Постинг
25.08.2008 23:50 -
За малките неща и парите
Днес се замислих за това,дали парите биха те направили по-щастлив и какво би загубил,ако ги имаше?
Зачудих се,колко малки радости губиш по този начин?
Радостта от това да си купиш желана стока след като си събирал ли ,събирал пари,за да си го купиш и накрая,когато събереш нужните,се изпълваш от щастие от това,че наааай-после си се сдобил с така очакваната наслада,мига лично щастие....момента,когато си си отделял по 20 стотинки всеки ден,за да си купиш така любимото,но и същевременно скъпо списание в началото на новия месец,кефа,който се изпитва,когато разлистваш прясно отпечатаните му страници и му се наслаждаваш.
И точно в този момент намесвам парите и загубите от тях,загубите на малките неща,които даже може да се каже,че осмислят живота ни.
От тази презадоволеност не изпитваме нищо,когато се сдобием с нещо ново,няма го щастието от малките лични подаръци,които си правим всички.Бихме изпитали все още същата радост,само ако сме новобогаташи,които задоволяват детските си мечти,но след като получим всичко,което сме искали,какво следва?Неудовлетворение започва да нахлува в нас с бясна скорост и накрая губим всякаква цел и мотивация,прекалената задоволеност не води до нищо хубаво.
Да всеки би искал да има много пари(както и аз),за да е най-малкто подсигурен,че ще има какво да яде утре и вдругиден,да знае че децата му са финансово обезпечение,че може би и внуците,всеки би желал това спокойствие,малко ще са хората,които биха му се възпротивили,но все пак....
губи се онзи малък трепет....та нима не е в него смисъла на всичко?
Не живее ли всеки за своите мигове щастие?
И като,че ли тогава спираме да забелязваме,дребните,но същевременно красиви неща,явно големите материални придобивки,приемат по-голям смисъл,което в действителност е най-тъжното.Кой би забелязал току-що разцъфналото цвете и пчелата,която жужи около него и събира прашец,не би ли била просто чудесна гледката? И всички останали такива моменти-парите,ни правят слепи..слепи мишки,за жалост е така....
Зачудих се,колко малки радости губиш по този начин?
Радостта от това да си купиш желана стока след като си събирал ли ,събирал пари,за да си го купиш и накрая,когато събереш нужните,се изпълваш от щастие от това,че наааай-после си се сдобил с така очакваната наслада,мига лично щастие....момента,когато си си отделял по 20 стотинки всеки ден,за да си купиш така любимото,но и същевременно скъпо списание в началото на новия месец,кефа,който се изпитва,когато разлистваш прясно отпечатаните му страници и му се наслаждаваш.
И точно в този момент намесвам парите и загубите от тях,загубите на малките неща,които даже може да се каже,че осмислят живота ни.
От тази презадоволеност не изпитваме нищо,когато се сдобием с нещо ново,няма го щастието от малките лични подаръци,които си правим всички.Бихме изпитали все още същата радост,само ако сме новобогаташи,които задоволяват детските си мечти,но след като получим всичко,което сме искали,какво следва?Неудовлетворение започва да нахлува в нас с бясна скорост и накрая губим всякаква цел и мотивация,прекалената задоволеност не води до нищо хубаво.
Да всеки би искал да има много пари(както и аз),за да е най-малкто подсигурен,че ще има какво да яде утре и вдругиден,да знае че децата му са финансово обезпечение,че може би и внуците,всеки би желал това спокойствие,малко ще са хората,които биха му се възпротивили,но все пак....
губи се онзи малък трепет....та нима не е в него смисъла на всичко?
Не живее ли всеки за своите мигове щастие?
И като,че ли тогава спираме да забелязваме,дребните,но същевременно красиви неща,явно големите материални придобивки,приемат по-голям смисъл,което в действителност е най-тъжното.Кой би забелязал току-що разцъфналото цвете и пчелата,която жужи около него и събира прашец,не би ли била просто чудесна гледката? И всички останали такива моменти-парите,ни правят слепи..слепи мишки,за жалост е така....
За жалост е така, но идва момент, в който тия дребни работи и радости въобще не ги забелязваш именно поради нуждата ти от средства. Не че не искаш да се радваш на малките симпатичности, но нямаш настроението да ги погледнеш даже. Металика имат такава песен "Sad, but true" ("Тъжно, но истина")
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 39
Архив
